22.04.2010 г., 9:47

Напомняне

991 0 0

Когато сърцето ти сковано е от мраз,

спомни си, че някъде там съм аз

и нашепвам ти думички без глас!

Нека те стоплят твоето сърце

и върнат усмивката на твоето лице.

А ако душата ти потъне в мрак,

аз ще те спася, защото зная как.

Усещаш ли как вятърът напомня ти в нощта?

“Той ще бъде с теб за вечни времена!”

А аз мечтая си в нощта за теб и любовта.

Да ти покажа удоволствията на света

и какво е да си най-щастливата жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Цуцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...