О, дете!
В погледа ти виждам
миналото време.
Зелените поляни,
надежди и мечти.
О, момче!
Едва ли ме познаваш,
но аз зная нещичко за теб.
Знам, че имаш свойта младост
и времето ти сякаш не лети.
Но денят бързо наближава,
в който сред "Големите"
и ти ще си застанал.
Колелото пак ще караш,
само че с различни правила.
Помощните гуми ще си махнал,
дано си се научил да летиш!
Че тука правилата са жестоки...
Ако всъщност има правила...
В живота само да мечтаеш,
твоята съдба не топли!
Мечтателите кой ги уважава?
По-добре бъди си прагматик.
Калъпът лесно бива разпознаван,
няма време за мечти.
Ако искаш да си някой,
по-лесно е да бъдеш хищник.
Но ти си мъничък мечтател,
напомнящ ми на мен!
О, дете!
В погледа ти виждам
миналото време,
Зелените мечти...
Едва ли ти ще ме познаваш,
но днес напомняш ми на мен!
© А.А. Todos los derechos reservados