10 abr 2008, 8:27

НаправИ го! 

  Poesía
683 0 10
Нахълтай в моя дом внезапно.
Разкъсай ме с очи.
Върни ме към онази стара песен,

в която питам що е лято,
а лятото мълчи,
изнизвайки се тихо под вратата.

Накълцай въздуха над мен
с движения на птица,
родена да ми бъде покровител.

По съмнало ще видиш как
претъпкано сърце
ти предоставя доживотно жителство.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??