Apr 10, 2008, 8:27 AM

НаправИ го!

  Poetry
997 0 10
Нахълтай в моя дом внезапно.
Разкъсай ме с очи.
Върни ме към онази стара песен,

в която питам що е лято,
а лятото мълчи,
изнизвайки се тихо под вратата.

Накълцай въздуха над мен
с движения на птица,
родена да ми бъде покровител.

По съмнало ще видиш как
претъпкано сърце
ти предоставя доживотно жителство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...