29 feb 2020, 20:29  

Направи ме щастлив

  Poesía
840 10 5

                                                 на Йоана

 

Направи ме щастлив в единствен миг,

пред мен по-светла и от лунното сияние.

Очите омагьосани от твоя нежен лик

проглеждаха зад неизбродни разстояния.

 

Простих покварата на идващия ден,

на светлината от звездите, похитила

мистичното, в което съм докрай стаен,

заключеник на най-загадъчната сила.

 

Прераждам се от твоята възвишена любов

на най-далечната планета, неподвластна

на земното притегляне, на земния покров,

с безброй слънца, които никога не гаснат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С присъщата ти възвишеност и космополитност... Възхитена съм!
  • Красота! Перото на любовта е като бликащ извор на божествена обич! И точно тази възвишена отдаденост е над всичко! Поздравявам те!
  • Красива любовна лирика със вселенски размах
    и обещание за вечност! Докосваш с поезията си, Младене!
  • Има едни малки нещица , които са по-големи от най-голямата поезия.
    Като посвещението горе, например. И аз оставам закована, и дори и след прочита само то ми остана в главата 💗
  • Романтика, любов..

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...