29 февр. 2020 г., 20:29  

Направи ме щастлив

841 10 5

                                                 на Йоана

 

Направи ме щастлив в единствен миг,

пред мен по-светла и от лунното сияние.

Очите омагьосани от твоя нежен лик

проглеждаха зад неизбродни разстояния.

 

Простих покварата на идващия ден,

на светлината от звездите, похитила

мистичното, в което съм докрай стаен,

заключеник на най-загадъчната сила.

 

Прераждам се от твоята възвишена любов

на най-далечната планета, неподвластна

на земното притегляне, на земния покров,

с безброй слънца, които никога не гаснат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С присъщата ти възвишеност и космополитност... Възхитена съм!
  • Красота! Перото на любовта е като бликащ извор на божествена обич! И точно тази възвишена отдаденост е над всичко! Поздравявам те!
  • Красива любовна лирика със вселенски размах
    и обещание за вечност! Докосваш с поезията си, Младене!
  • Има едни малки нещица , които са по-големи от най-голямата поезия.
    Като посвещението горе, например. И аз оставам закована, и дори и след прочита само то ми остана в главата 💗
  • Романтика, любов..

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...