29.02.2020 г., 20:29  

Направи ме щастлив

839 10 5

                                                 на Йоана

 

Направи ме щастлив в единствен миг,

пред мен по-светла и от лунното сияние.

Очите омагьосани от твоя нежен лик

проглеждаха зад неизбродни разстояния.

 

Простих покварата на идващия ден,

на светлината от звездите, похитила

мистичното, в което съм докрай стаен,

заключеник на най-загадъчната сила.

 

Прераждам се от твоята възвишена любов

на най-далечната планета, неподвластна

на земното притегляне, на земния покров,

с безброй слънца, които никога не гаснат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С присъщата ти възвишеност и космополитност... Възхитена съм!
  • Красота! Перото на любовта е като бликащ извор на божествена обич! И точно тази възвишена отдаденост е над всичко! Поздравявам те!
  • Красива любовна лирика със вселенски размах
    и обещание за вечност! Докосваш с поезията си, Младене!
  • Има едни малки нещица , които са по-големи от най-голямата поезия.
    Като посвещението горе, например. И аз оставам закована, и дори и след прочита само то ми остана в главата 💗
  • Романтика, любов..

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...