Feb 29, 2020, 8:29 PM  

Направи ме щастлив

  Poetry
835 10 5

                                                 на Йоана

 

Направи ме щастлив в единствен миг,

пред мен по-светла и от лунното сияние.

Очите омагьосани от твоя нежен лик

проглеждаха зад неизбродни разстояния.

 

Простих покварата на идващия ден,

на светлината от звездите, похитила

мистичното, в което съм докрай стаен,

заключеник на най-загадъчната сила.

 

Прераждам се от твоята възвишена любов

на най-далечната планета, неподвластна

на земното притегляне, на земния покров,

с безброй слънца, които никога не гаснат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • С присъщата ти възвишеност и космополитност... Възхитена съм!
  • Красота! Перото на любовта е като бликащ извор на божествена обич! И точно тази възвишена отдаденост е над всичко! Поздравявам те!
  • Красива любовна лирика със вселенски размах
    и обещание за вечност! Докосваш с поезията си, Младене!
  • Има едни малки нещица , които са по-големи от най-голямата поезия.
    Като посвещението горе, например. И аз оставам закована, и дори и след прочита само то ми остана в главата 💗
  • Романтика, любов..

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....