Направил го е Бог…

Когато в тишината губех се

без да мисля за любовта…

Бог срещна ме с теб, любов

и сърцето ми избра да те обича.

Да те обича в избора и съдбата.

Да те обича в свободата…

Да те обича на небето и земята.

Да те обича в живота и смъртта.

Разделени или заедно-те обича.

И копнее да бъдеш щастлив.

Сълзите ти в усмивки да превръща.

И трепти в обятията ти полудяло.

Само в теб познало любовта такава.

Непоклатимо бие то в препядствията.

Несломимо във всички и нищо те обича.

И щом сърцата ни слеят се в едно…

излива водопад от щастливи сълзи…

И където и да вървя и ти обичаш ме.

Ръцете ни пътищата си свързаха.

Любими! И не се пускат каквото и да става.

Вярваме си. И щастието бленуваме за другия.

През вените ни преминава то и тържествува.

Един в другиго откриваме се влюбени…

Едно сърце създаде се от две.

Избора, съдбата и свободата изписва то.

В живота и в смъртта смело живее то.

Живо или мъртво-то просто обича.

Разделени или заедно-то обича.

Обича с тялото и душата, а щом тялото

изтлее продължава да обича с душата.

Съдба, избор или влюбено обединение…

Душа, която споделено обича-не умира.

Несъмнено е едно. Направил го е Бог…