Направил го е Бог...
Направил го е Бог…
Когато в тишината губех се
без да мисля за любовта…
Бог срещна ме с теб, любов
и сърцето ми избра да те обича.
Да те обича в избора и съдбата.
Да те обича в свободата…
Да те обича на небето и земята.
Да те обича в живота и смъртта.
Разделени или заедно-те обича.
И копнее да бъдеш щастлив.
Сълзите ти в усмивки да превръща.
И трепти в обятията ти полудяло.
Само в теб познало любовта такава.
Непоклатимо бие то в препядствията.
Несломимо във всички и нищо те обича.
И щом сърцата ни слеят се в едно…
излива водопад от щастливи сълзи…
И където и да вървя и ти обичаш ме.
Ръцете ни пътищата си свързаха.
Любими! И не се пускат каквото и да става.
Вярваме си. И щастието бленуваме за другия.
През вените ни преминава то и тържествува.
Един в другиго откриваме се влюбени…
Едно сърце създаде се от две.
Избора, съдбата и свободата изписва то.
В живота и в смъртта смело живее то.
Живо или мъртво-то просто обича.
Разделени или заедно-то обича.
Обича с тялото и душата, а щом тялото
изтлее продължава да обича с душата.
Съдба, избор или влюбено обединение…
Душа, която споделено обича-не умира.
Несъмнено е едно. Направил го е Бог…
© Лили Вълчева All rights reserved.
