15 ago 2007, 9:59

Напразно мълчание

  Poesía
717 0 2
Дни, изпълнени с напразно мълчание
и улиците след тебе са неми.
И  само аз  съм,
и само ти...
Ръка към теб,
а ти - със гръб.
Сълзите си вече не крия,
пред теб разголих се цяла.
Душата ми е празната стая,
нямам вече какво да губя, нали?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, колко хубаво си го казала - без злоба , обичливо и с достойнство, мъдра си за младостта си.Много ме зарадва, къде си се крило бе , дете?
  • Ако се оставиш на течението, ще изгубиш себе си!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...