Дни, изпълнени с напразно мълчание
и улиците след тебе са неми.
И само аз съм,
и само ти...
Ръка към теб,
а ти - със гръб.
Сълзите си вече не крия,
пред теб разголих се цяла.
Душата ми е празната стая,
нямам вече какво да губя, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация