18 sept 2008, 21:37

Напред 

  Poesía
744 0 0
 

Падайки, мисли как да се изправиш.

Не рухвай в калта безпомощно заровен,

и дори да нямаш въздух, даже да се давиш,

дори от мъки, рани и любов отровен,

дори тежко предаден от дух и тяло,

сърце на парчета загубено и разпиляно,

едно парче знай, че остава цяло -

Воля - единствено, но най-голямо.

„Не мога" - първия израз, който ще забравиш.

Не забравяш болките? Помни и се учи.

Спомена за радостта нека го запазиш,

а ако някой те иска тъжен, му се усмихни.

Сълзите ги остави, приятелите ги намери,

това, че те предават, не значи да се предаваш.

Бори се със всички, всичко и със себе си дори.

Съвестта ще е твой убиец и другар, когато продължаваш.

Коварните лъжци ще те накажат,

ще правиш грешка след грешка,

лицемерните актьори от сцената ще слязат,

когато забраниш играта, в която си пешка.

Гледай тъжно, наивно или гузно,

но след това гледай НАПРЕД!

Няма лесно, има много трудно

и всичко има смисъл, докато все още си човек.

Преставаш да си такъв, чак когато си отиваш

от света, в който можеше да се бориш и обичаш.

Създай си ценности, в които вяра да имаш!

Открий безценни хора, от които да не се отричаш!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??