Гръбнакът на един народ

е всеки плужек, всеки скот

и всеки мракобесник...

Минорни песни за едно падение –

мажорни - за един възход.

А всички стълбове са изкривени...

Тогава кой ще носи тежестта?

Скосени погледи над съвестта;

и мирогледа ни.

Живеем в здание, построено

предимно с костите и черепите

на мнозина неизвестни.

Какво е тяхното предание?

Какъв е техният завет?

Навярно – да не сме сковани,

с кураж да гледаме напред.

Напред към следващото здание –

в което не един поет

опрял е гръб о небосвода...

Където в свойта гръд таи

желания тайни и мечти

за нов и по-добър живот.

Един гръбнак... Към висини

върви сега един народ!