Гръбнакът на един народ
е всеки плужек, всеки скот
и всеки мракобесник...
Минорни песни за едно падение –
мажорни - за един възход.
А всички стълбове са изкривени...
Тогава кой ще носи тежестта?
Скосени погледи над съвестта;
и мирогледа ни.
Живеем в здание, построено
предимно с костите и черепите
на мнозина неизвестни.
Какво е тяхното предание?
Какъв е техният завет?
Навярно – да не сме сковани,
с кураж да гледаме напред.
Напред към следващото здание –
в което не един поет
опрял е гръб о небосвода...
Където в свойта гръд таи
желания тайни и мечти
за нов и по-добър живот.
Един гръбнак... Към висини
върви сега един народ!
© Константин Дренски Все права защищены