3 may 2017, 13:22

Напред

  Poesía » Civil
468 1 0

Напред

 

Ех, Съдба, къде си ме повела?
В този ден на слънчевия празник,
обичай ме, сърдито не минавай,
както аз обичам тебе.

 

Да се хванем здраво за ръце,
да преминем оставащото време,
обич,слънчев път – да се обещаем,
сговорчиво – да тръгнем с тебе!

 

Каквото е било, било е,
миналото, останало назад,
погледа ми гледа във посока,
стъпките ми все напред вървят!

 

Дай ми силно рамо и подкрепа,
старото да съблечем със лекота,
и да стигнеме далеко,
с китка здравец и подарък – Любовта!


Елеонора Крушева
3.05.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...