3 may 2017, 13:22

Напред

  Poesía » Civil
467 1 0

Напред

 

Ех, Съдба, къде си ме повела?
В този ден на слънчевия празник,
обичай ме, сърдито не минавай,
както аз обичам тебе.

 

Да се хванем здраво за ръце,
да преминем оставащото време,
обич,слънчев път – да се обещаем,
сговорчиво – да тръгнем с тебе!

 

Каквото е било, било е,
миналото, останало назад,
погледа ми гледа във посока,
стъпките ми все напред вървят!

 

Дай ми силно рамо и подкрепа,
старото да съблечем със лекота,
и да стигнеме далеко,
с китка здравец и подарък – Любовта!


Елеонора Крушева
3.05.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...