Светофарът ти свети зелено - напред.
Хайде, давай, самоубий се...
Давай напред и нагоре - към небето.
Налучкай пътя към Рая.
Не спирай! Няма време за чувства.
Не се обръщай! Миналото е мъртво.
Със звукова скорост одраскай целия път,
забързан към края му неизвестен.
Няма време! Животът е миг,
а смъртта не те спира да живееш.
Давай бясно - напред и нагоре
към краткотрайната вечност.
Не питай има ли смисъл всичко това -
ти просто нямаш друг избор.
Роден си, за да се стрелкаш по пътя,
за теб няма друга алтернатива.
Светофарът светна червено.
Карай, теб не те спира това.
Давай нагоре - към небето.
Някога ще улучиш пътя към Рая.
П.П.: Отново няма рими, но аз пак си го смятам за поезия. Все още не мога да оформя всичко, което искам да кажа в рима. Трябва да си обогатя речника...
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados