Казармата изкарахме я някак –
стрелби, дневалства, с пушката на пост.
Разливах манджа в кухнята с черпака,
загрявах със въртежите на лост.
А вечер тихо песни тананиках
с китарата по струните в акомп'.
По плаца все ме стягаше чепика
напред – назад с фелдфебелско „Кръгом!”
На Хашек ставах баш за прототипа,
превърнал от трагедията фарс.
За мир или война ако ме питат,
включете, казвам, бавния каданс. ...