Напред - назад
Казармата изкарахме я някак –
стрелби, дневалства, с пушката на пост.
Разливах манджа в кухнята с черпака,
загрявах със въртежите на лост.
А вечер тихо песни тананиках
с китарата по струните в акомп'.
По плаца все ме стягаше чепика
напред – назад с фелдфебелско „Кръгом!”
На Хашек ставах баш за прототипа,
превърнал от трагедията фарс.
За мир или война ако ме питат,
включете, казвам, бавния каданс.
Ще видите: с игрички в парламента
компромисен съставят кабинет,
но ялов той излиза от момента
щом с шепи бръкнат в кацата със мед.
И мислех си, не ще ме нищо стяга –
обувките избирам дълго аз,
но в жълтите павета се показа
мазол със вик след марш напред – назад.
Умът ми към казармата все бяга –
под шапката на НАТО тя е днес.
Събират се в Балканска обща сага
калпакът с позабравен турски фес.
Поклоните на изток и на запад
шлифовали сме с чупката от кръст
и вярваме, че вместо нас друг някой
земята ще оре околовръст.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И тъжно и вярно!Аплодисменти!
-
Кети, Елена, благодаря ви. За съжаление, такава е нашата действителност.
-
Ех, Рудин... тъжно е и боли... Много истини си казал.
Съпреживях с теб...
Образен, силен стих!
Поздрави! -
Много образно си описал общата ни болка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
