12 nov 2014, 23:40

Напук

  Poesía
545 0 0

И напук на реалността
Хайде, пирувай в чумата с мен
напук на света прогнил, обременен
пирувай без пари и без тъга.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще изникне
защото дори с прерязано гърло
от умовете ни кръв няма да бликне.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще спре
защото даже и след данъкът кръвен
страстта обезкървена няма да умре.

И напук на реалността
и без пирове чумата ще продължи
и ни остава само радостта
да умрем с отворени очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Пенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...