12.11.2014 г., 23:40

Напук

538 0 0

И напук на реалността
Хайде, пирувай в чумата с мен
напук на света прогнил, обременен
пирувай без пари и без тъга.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще изникне
защото дори с прерязано гърло
от умовете ни кръв няма да бликне.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще спре
защото даже и след данъкът кръвен
страстта обезкървена няма да умре.

И напук на реалността
и без пирове чумата ще продължи
и ни остава само радостта
да умрем с отворени очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....