И напук на реалността
Хайде, пирувай в чумата с мен
напук на света прогнил, обременен
пирувай без пари и без тъга.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще изникне
защото дори с прерязано гърло
от умовете ни кръв няма да бликне.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще спре
защото даже и след данъкът кръвен
страстта обезкървена няма да умре.

И напук на реалността
и без пирове чумата ще продължи
и ни остава само радостта
да умрем с отворени очи.