Nov 12, 2014, 11:40 PM

Напук

  Poetry
540 0 0

И напук на реалността
Хайде, пирувай в чумата с мен
напук на света прогнил, обременен
пирувай без пари и без тъга.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще изникне
защото дори с прерязано гърло
от умовете ни кръв няма да бликне.

И всеки камък от безгрешниците хвърлен
в краката ти като роза ще спре
защото даже и след данъкът кръвен
страстта обезкървена няма да умре.

И напук на реалността
и без пирове чумата ще продължи
и ни остава само радостта
да умрем с отворени очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Пенев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...