26 mar 2019, 9:48

Напук

  Poesía » Otra
766 9 16

О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за  изтезание .

 

Кръстете се след мен! И провидението,
молете, да ми прати наказание.
А аз за вас съм зрънце – на съмнението,
на съвестта ви – огнено дихание.

 

Родилен белег ми е провинението.
Протрихте си устите от старание.
Задръжте завистта и озлоблението.
Обичам ви! Напук, за назидание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...