Напук
О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението,
молете, да ми прати наказание.
А аз за вас съм зрънце – на съмнението,
на съвестта ви – огнено дихание.
Родилен белег ми е провинението.
Протрихте си устите от старание.
Задръжте завистта и озлоблението.
Обичам ви! Напук, за назидание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
