21 abr 2020, 9:36

Напук

  Poesía
702 0 0

Напук на всичко ще целувам слънцето

и със светлината негова ще грея!
В джоба нося на щастието зрънцето, 
което искам в живота да засея.
Не съм инат, както ме наричат. 
Просто имам принципи, които следвам. 
Прекрасно знаят, които ме обичат, 
че казаното първо, остава ми последно.
Не бих склонила пред предател, 
нито ще си замълча пък пред лъжата. 
Бих се сбила заради приятел
и никого не бих ранила по душата! 
Затова напук излиза, че живея. 
Просто истинска разхождам се в тълпата. 
Просто мога силно да се смея
и напук на всичко, да говоря и с луната! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...