Apr 21, 2020, 9:36 AM

Напук

  Poetry
691 0 0

Напук на всичко ще целувам слънцето

и със светлината негова ще грея!
В джоба нося на щастието зрънцето, 
което искам в живота да засея.
Не съм инат, както ме наричат. 
Просто имам принципи, които следвам. 
Прекрасно знаят, които ме обичат, 
че казаното първо, остава ми последно.
Не бих склонила пред предател, 
нито ще си замълча пък пред лъжата. 
Бих се сбила заради приятел
и никого не бих ранила по душата! 
Затова напук излиза, че живея. 
Просто истинска разхождам се в тълпата. 
Просто мога силно да се смея
и напук на всичко, да говоря и с луната! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...