24 nov 2009, 1:29

Напускам града

763 0 1

Не, няма фанфари,
мъртвите улици само кимат.
Аплодисменти от светофари
и виелиците в тази зима.
Няма изпращачи,
самотната гара е тъмна,
осем без десет - значи,
че в града вече се съмна.
Пуст - коловозът,
няма пътници други,
маршрут като проза,
явно нямам заслуги.
Само спомени пазя,
една-две стари снимки,
а пътя го мразя,
гаден, злобен и сивкав.
Тук оставям премеждия
и сигурно някакви болки,
шепа погубени надежди -
дано да се върна отново.
Няма кой да ме върне,
и няма кой да чака вест,
 само гарата ще ме прегърне,
че напускам града днес...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи малко тъжно,малко носталгично,но в никакъв случай не и безнадежно.
    Заслугата ти е,че ме изпълни със задоволство!Благодаря ти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...