Не, няма фанфари,
мъртвите улици само кимат.
Аплодисменти от светофари
и виелиците в тази зима.
Няма изпращачи,
самотната гара е тъмна,
осем без десет - значи,
че в града вече се съмна.
Пуст - коловозът,
няма пътници други,
маршрут като проза,
явно нямам заслуги.
Само спомени пазя,
една-две стари снимки,
а пътя го мразя,
гаден, злобен и сивкав.
Тук оставям премеждия
и сигурно някакви болки,
шепа погубени надежди -
дано да се върна отново.
Няма кой да ме върне,
и няма кой да чака вест,
 само гарата ще ме прегърне,
че напускам града днес...