Напускам града
Не, няма фанфари,
мъртвите улици само кимат.
Аплодисменти от светофари
и виелиците в тази зима.
Няма изпращачи,
самотната гара е тъмна,
осем без десет - значи,
че в града вече се съмна.
Пуст - коловозът,
няма пътници други,
маршрут като проза,
явно нямам заслуги.
Само спомени пазя,
една-две стари снимки,
а пътя го мразя,
гаден, злобен и сивкав.
Тук оставям премеждия
и сигурно някакви болки,
шепа погубени надежди -
дано да се върна отново.
Няма кой да ме върне,
и няма кой да чака вест,
само гарата ще ме прегърне,
че напускам града днес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
