8 abr 2007, 13:46

напускам те

  Poesía
1K 0 12
 За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш
в днешния.


Напускам те... реших го вече -
до сигурност на отстъпление.
Без плът останала в сърцето,
прозрачно някак, отегчено.
Благодаря,  че си загрижен,
но аз наистина си тръгвам -
освободена, непостигната...
Наричай ме дори разюздана.
Заклех се... сигурна съм
(в себе си),
че дълго няма да обичам.
Момичето, което гледаш,
сега е чуждо и различно.
За чувствата не ми е мило
покълвали по калдъръмите,
препънали се във изстиване -
в несъвместимото замръкнали.
Напускам те... светът е зимен.
Нощта е  стая за преспиване.
Сигурността  е немислима,
достатъчното - относително.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...