8 abr 2007, 13:46

напускам те

  Poesía
1K 0 12
 За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш
в днешния.


Напускам те... реших го вече -
до сигурност на отстъпление.
Без плът останала в сърцето,
прозрачно някак, отегчено.
Благодаря,  че си загрижен,
но аз наистина си тръгвам -
освободена, непостигната...
Наричай ме дори разюздана.
Заклех се... сигурна съм
(в себе си),
че дълго няма да обичам.
Момичето, което гледаш,
сега е чуждо и различно.
За чувствата не ми е мило
покълвали по калдъръмите,
препънали се във изстиване -
в несъвместимото замръкнали.
Напускам те... светът е зимен.
Нощта е  стая за преспиване.
Сигурността  е немислима,
достатъчното - относително.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...