Apr 8, 2007, 1:46 PM

напускам те

  Poetry
1K 0 12
 За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш
в днешния.


Напускам те... реших го вече -
до сигурност на отстъпление.
Без плът останала в сърцето,
прозрачно някак, отегчено.
Благодаря,  че си загрижен,
но аз наистина си тръгвам -
освободена, непостигната...
Наричай ме дори разюздана.
Заклех се... сигурна съм
(в себе си),
че дълго няма да обичам.
Момичето, което гледаш,
сега е чуждо и различно.
За чувствата не ми е мило
покълвали по калдъръмите,
препънали се във изстиване -
в несъвместимото замръкнали.
Напускам те... светът е зимен.
Нощта е  стая за преспиване.
Сигурността  е немислима,
достатъчното - относително.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...