8 апр. 2007 г., 13:46

напускам те

1K 0 12
 За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш
в днешния.


Напускам те... реших го вече -
до сигурност на отстъпление.
Без плът останала в сърцето,
прозрачно някак, отегчено.
Благодаря,  че си загрижен,
но аз наистина си тръгвам -
освободена, непостигната...
Наричай ме дори разюздана.
Заклех се... сигурна съм
(в себе си),
че дълго няма да обичам.
Момичето, което гледаш,
сега е чуждо и различно.
За чувствата не ми е мило
покълвали по калдъръмите,
препънали се във изстиване -
в несъвместимото замръкнали.
Напускам те... светът е зимен.
Нощта е  стая за преспиване.
Сигурността  е немислима,
достатъчното - относително.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...