Наранена
Раната превързах във сърцето,
праха измих и части от срама.
Огледах се във огледалото отсреща,
пожелах си повече да не греша така.
И нещо вътре в мене прероди се,
болката по тебе в миг отмря.
И всяка клетка поднови се,
обсебена от сила, гордо вдигнах аз глава.
И като те нямам - ще живея,
ще си намеря смисъл нов.
Но ти загуби твърде много
и още рано ти е за Любов...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados
