Наранена
Раната превързах във сърцето,
праха измих и части от срама.
Огледах се във огледалото отсреща,
пожелах си повече да не греша така.
И нещо вътре в мене прероди се,
болката по тебе в миг отмря.
И всяка клетка поднови се,
обсебена от сила, гордо вдигнах аз глава.
И като те нямам - ще живея,
ще си намеря смисъл нов.
Но ти загуби твърде много
и още рано ти е за Любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
