Раната превързах във сърцето,
праха измих и части от срама.
Огледах се във огледалото отсреща,
пожелах си повече да не греша така.
И нещо вътре в мене прероди се,
болката по тебе в миг отмря.
И всяка клетка поднови се,
обсебена от сила, гордо вдигнах аз глава.
И като те нямам - ще живея,
ще си намеря смисъл нов.
Но ти загуби твърде много
и още рано ти е за Любов...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
