Раната превързах във сърцето,
праха измих и части от срама.
Огледах се във огледалото отсреща,
пожелах си повече да не греша така.
И нещо вътре в мене прероди се,
болката по тебе в миг отмря.
И всяка клетка поднови се,
обсебена от сила, гордо вдигнах аз глава.
И като те нямам - ще живея,
ще си намеря смисъл нов.
Но ти загуби твърде много
и още рано ти е за Любов...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
