Е, добре. Не дойде. А аз толкова чаках.
Толкоз болно ми стана, че дори се разплаках.
След това те видях, притаена във мрака.
Ти дори бе забравил, че там някой те чака.
Колко ли ме презираш, щом дори не заслужех
миг от твоето внимание, просто няколко думи.
Много малко ми трябва за да бъда щастлива -
един жест, един поглед, една дума красива.
© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados
Поздрав!