Е, добре. Не дойде. А аз толкова чаках.
Толкоз болно ми стана, че дори се разплаках.
След това те видях, притаена във мрака.
Ти дори бе забравил, че там някой те чака.
Колко ли ме презираш, щом дори не заслужех
миг от твоето внимание, просто няколко думи.
Много малко ми трябва за да бъда щастлива -
един жест, един поглед, една дума красива.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
