Е, добре. Не дойде. А аз толкова чаках.
Толкоз болно ми стана, че дори се разплаках.
След това те видях, притаена във мрака.
Ти дори бе забравил, че там някой те чака.
Колко ли ме презираш, щом дори не заслужех
миг от твоето внимание, просто няколко думи.
Много малко ми трябва за да бъда щастлива -
един жест, един поглед, една дума красива.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
