9 dic 2012, 11:53  

Нарцистично 

  Poesía
385 0 0

Аз съм във стъклена мида

в шелфа на мътен океан.

Имам си само безсилие.        

Искам да имам свобода.

 

И съм издъхваща птица

в есенно-стихнал пасторал.

Може би, твърде наивно,

чувствам се жива. Засега. 

 

Много насилено мъдра -

котва сред сухи небеса.

Бриз съм. Навременно идващ.

 

Силно презирам точността!

© Няма Значение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??