Аз съм във стъклена мида
в шелфа на мътен океан.
Имам си само безсилие.
Искам да имам свобода.
И съм издъхваща птица
в есенно-стихнал пасторал.
Може би, твърде наивно,
чувствам се жива. Засега.
Много насилено мъдра -
котва сред сухи небеса.
Бриз съм. Навременно идващ.
Силно презирам точността!
© Няма Значение All rights reserved.