9.12.2012 г., 11:53 ч.  

Нарцистично 

  Поезия
413 0 0
Аз съм във стъклена мида
в шелфа на мътен океан.
Имам си само безсилие.
Искам да имам свобода.
И съм издъхваща птица
в есенно-стихнал пасторал.
Може би, твърде наивно,
чувствам се жива. Засега.
Много насилено мъдра -
котва сред сухи небеса.
Бриз съм. Навременно идващ.
Силно презирам точността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Значение Всички права запазени

Предложения
: ??:??