9.12.2012 г., 11:53 ч.  

Нарцистично 

  Поезия
387 0 0

Аз съм във стъклена мида

в шелфа на мътен океан.

Имам си само безсилие.        

Искам да имам свобода.

 

И съм издъхваща птица

в есенно-стихнал пасторал.

Може би, твърде наивно,

чувствам се жива. Засега. 

 

Много насилено мъдра -

котва сред сухи небеса.

Бриз съм. Навременно идващ.

 

Силно презирам точността!

© Няма Значение Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??