Време е да тръгнеш ... защо се бавиш ? Нима те плаши... ... тишината... по улиците прашни... ... изпълнили света ?
В самотата нe потъвай вдигни уверено глава... очите си не свеждай... от тишината отстъпи. Въздухът е свеж... безброй пътища стоят ... пред твоето Сърце.
Нима камъкът студен е... щом от мълчание обременен е... а хората днес са мълчаливи... Сляпа не оставай... не бързай да осъждаш ... техните Сърца.
Гордостта си не продавай... мечтите на живота не отдавай молитва сътвори... храм в Сърцето издигни... Бряг непрестъпен е душата... дори за онази... наричаща себе си... ... Съдба.
Кратък е живота... пъстроцветен Миг ... с вечност поръсен хаос от звездни цветове... събрал в себе си... букет от милиони светове.
В мечта на всеки от днес бъди... танцувай сред алени сълзи...
Наречи се ЖЕНА... ... и такава бъди... ... с гордост... ... ОТ СЕГА !!!
Чувствам се доста странно...
Никога не съм си и представяла, че стиховете ми биха могли да достигнат до дълбините на някоя душа, и да провокирам някой да продължи темата която аз съм започнала в тях...А това, тук в ,,откровения'' ми се случва за трети път. Първият беше, с едно мое стихотворение ,,сърце'', с което провокирах Галина Данкова и тя отвърна със стих.Тогава не можех да повярвам, че някой вниква толкова много в съдържанието и може да го разбере по начина, по който аз го чувствам. Сега се случва това, което също не мога да го повярвам и което много ме радва (слабо казано).
Разбирам, че човек когато пише стихове (и лоши и добри), душата му никога не може да остане скрита от хората!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИЯ СТИХ
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Чувствам се доста странно...
Никога не съм си и представяла, че стиховете ми биха могли да достигнат до дълбините на някоя душа, и да провокирам някой да продължи темата която аз съм започнала в тях...А това, тук в ,,откровения'' ми се случва за трети път. Първият беше, с едно мое стихотворение ,,сърце'', с което провокирах Галина Данкова и тя отвърна със стих.Тогава не можех да повярвам, че някой вниква толкова много в съдържанието и може да го разбере по начина, по който аз го чувствам. Сега се случва това, което също не мога да го повярвам и което много ме радва (слабо казано).
Разбирам, че човек когато пише стихове (и лоши и добри), душата му никога не може да остане скрита от хората!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИЯ СТИХ