5 мая 2007 г., 20:37

Наречи се ЖЕНА

675 0 4
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Време е да тръгнеш
... защо се бавиш ?
Нима те плаши...
... тишината...
по улиците прашни...
... изпълнили света ?

В самотата нe потъвай
вдигни уверено глава...
очите си не свеждай...
от тишината отстъпи.
Въздухът е свеж...
безброй пътища стоят
... пред твоето Сърце.

Нима камъкът студен е...
щом от мълчание обременен е...
а хората днес са мълчаливи...
Сляпа не оставай...
не бързай да осъждаш
... техните Сърца.

Гордостта си не продавай...
мечтите на живота не отдавай
молитва сътвори...
храм в Сърцето издигни...
Бряг непрестъпен е душата...
дори за онази... наричаща себе си...
... Съдба.

Кратък е живота...
пъстроцветен Миг
... с вечност поръсен
хаос от звездни цветове...
събрал в себе си...
букет от милиони светове.

В мечта на всеки от днес бъди...
танцувай сред алени сълзи...

Наречи се ЖЕНА...
... и такава бъди...
... с гордост...
... ОТ СЕГА !!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Чувствам се доста странно...
    Никога не съм си и представяла, че стиховете ми биха могли да достигнат до дълбините на някоя душа, и да провокирам някой да продължи темата която аз съм започнала в тях...А това, тук в ,,откровения'' ми се случва за трети път. Първият беше, с едно мое стихотворение ,,сърце'', с което провокирах Галина Данкова и тя отвърна със стих.Тогава не можех да повярвам, че някой вниква толкова много в съдържанието и може да го разбере по начина, по който аз го чувствам. Сега се случва това, което също не мога да го повярвам и което много ме радва (слабо казано).
    Разбирам, че човек когато пише стихове (и лоши и добри), душата му никога не може да остане скрита от хората!
    БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИЯ СТИХ
  • Прекрасно посвещение!!!
    Поздрави!!!
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Опа, още един!
    Поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...