5.05.2007 г., 20:37

Наречи се ЖЕНА

672 0 4
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Време е да тръгнеш
... защо се бавиш ?
Нима те плаши...
... тишината...
по улиците прашни...
... изпълнили света ?

В самотата нe потъвай
вдигни уверено глава...
очите си не свеждай...
от тишината отстъпи.
Въздухът е свеж...
безброй пътища стоят
... пред твоето Сърце.

Нима камъкът студен е...
щом от мълчание обременен е...
а хората днес са мълчаливи...
Сляпа не оставай...
не бързай да осъждаш
... техните Сърца.

Гордостта си не продавай...
мечтите на живота не отдавай
молитва сътвори...
храм в Сърцето издигни...
Бряг непрестъпен е душата...
дори за онази... наричаща себе си...
... Съдба.

Кратък е живота...
пъстроцветен Миг
... с вечност поръсен
хаос от звездни цветове...
събрал в себе си...
букет от милиони светове.

В мечта на всеки от днес бъди...
танцувай сред алени сълзи...

Наречи се ЖЕНА...
... и такава бъди...
... с гордост...
... ОТ СЕГА !!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Чувствам се доста странно...
    Никога не съм си и представяла, че стиховете ми биха могли да достигнат до дълбините на някоя душа, и да провокирам някой да продължи темата която аз съм започнала в тях...А това, тук в ,,откровения'' ми се случва за трети път. Първият беше, с едно мое стихотворение ,,сърце'', с което провокирах Галина Данкова и тя отвърна със стих.Тогава не можех да повярвам, че някой вниква толкова много в съдържанието и може да го разбере по начина, по който аз го чувствам. Сега се случва това, което също не мога да го повярвам и което много ме радва (слабо казано).
    Разбирам, че човек когато пише стихове (и лоши и добри), душата му никога не може да остане скрита от хората!
    БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИЯ СТИХ
  • Прекрасно посвещение!!!
    Поздрави!!!
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Опа, още един!
    Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...