За мене е призрак в късната есен,
стоящ все наблизо невидим и сам.
Напомня ми скованото чувство на страх,
че съм достатъчно малка, да бъда изгубена,
като капка в океана - завинаги.
Замръзвам, присвивам се, после потрепвам,
но... само по навик оставам будна и мисля за него.
Придържащ се строго към своята клетва,
не протяга ръце. Научил се е да не моли никой и знае,
че помощ не идва от никъде, даже от Бога.
Съществува във своето собствено проклятие –
сам да се скита. И често е там, на жълтия покрив, ...