Наричане

28 may 2014, 23:13

Poesía

816 0 4

Наричане

Твърде пряма съм и не хрускам.

Очите – парят, не омагьосват...

тебе, Еньо, не с фраза хлевуста,

с губерка словесна ще те тропосам.

Цял живот – рани от чужди,

от свои – ножът до кокал.

Не побелях от години и нужди,

побелях да се бия от гордост.

Сред пророци, тълпи и неверни

все избирах кривия път за душата,

да ме сподирят враните южни,

да не падам ничком и на колени.

Колко пъти с усмивка Пилат

позабива ми гвоздеи публично

(на тях да си окачват палтата,

а вътре у мен ставаше чудото).

Ти не си като тях – от плът и от кръв,

от страх и от подлости много,

ти си по-долен, кален голтак,

като мене – неузнал у хората бога...

Ето тия игли – думи за истини,

ето тия кафяви очи и искрите им,

ето моя дух, възлюби против уроки,

от кал остани, наивнико Еньо...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.