Наричане
Наричане
Твърде пряма съм и не хрускам.
Очите – парят, не омагьосват...
тебе, Еньо, не с фраза хлевуста,
с губерка словесна ще те тропосам.
Цял живот – рани от чужди,
от свои – ножът до кокал.
Не побелях от години и нужди,
побелях да се бия от гордост.
Сред пророци, тълпи и неверни
все избирах кривия път за душата,
да ме сподирят враните южни,
да не падам ничком и на колени.
Колко пъти с усмивка Пилат
позабива ми гвоздеи публично
(на тях да си окачват палтата,
а вътре у мен ставаше чудото).
Ти не си като тях – от плът и от кръв,
от страх и от подлости много,
ти си по-долен, кален голтак,
като мене – неузнал у хората бога...
Ето тия игли – думи за истини,
ето тия кафяви очи и искрите им,
ето моя дух, възлюби против уроки,
от кал остани, наивнико Еньо...
© Златина Георгиева All rights reserved.
