18 ene 2018, 13:25

Наричане 

  Poesía
386 6 6

Наричам си бяло спасение

в една тишина безметежна,

в безкрайни красиви селения,

с дантели от мамеща нежност.

 

Наричам си весело случване

на всички неволни любови.

Изстрадана мъдрост, научена

от грешките – стари и нови.

 

И рай за очите ми, бедните.

И пир за духа неспокоен.

Тревогите в мен, най-последните

да съхнат, наричам, от корен.

 

Подреждам си пъзели цветни,

в поля тюркоазени тичам.

Но... гаснат звезди безответно,

щом няма кого да обичам. 

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??