Наричане
Наричам си бяло спасение
в една тишина безметежна,
в безкрайни красиви селения,
с дантели от мамеща нежност.
Наричам си весело случване
на всички неволни любови.
Изстрадана мъдрост, научена
от грешките – стари и нови.
И рай за очите ми, бедните.
И пир за духа неспокоен.
Тревогите в мен, най-последните
да съхнат, наричам, от корен.
Подреждам си пъзели цветни,
в поля тюркоазени тичам.
Но... гаснат звезди безответно,
щом няма кого да обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
