laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
18.01.2018 г., 13:25 ч.

Наричане 

  Поезия
422 6 6

Наричам си бяло спасение

в една тишина безметежна,

в безкрайни красиви селения,

с дантели от мамеща нежност.

 

Наричам си весело случване

на всички неволни любови.

Изстрадана мъдрост, научена

от грешките – стари и нови.

 

И рай за очите ми, бедните.

И пир за духа неспокоен.

Тревогите в мен, най-последните

да съхнат, наричам, от корен.

 

Подреждам си пъзели цветни,

в поля тюркоазени тичам.

Но... гаснат звезди безответно,

щом няма кого да обичам. 

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??