Нарисувах
Дъждът се стича по прозорците
на моята душа самотна,
по стъклото студено като моето сърце.
Превръща се той в сълзи сиротни,
бавно пълзящи по моето лице.
Събирах ги в шепа капка по капка
и нарисувах с тях аз своята тъга.
Нарисувах себе си,
нарисувах и тебе,
нарисувах...но пак съм сама.
на моята душа самотна,
по стъклото студено като моето сърце.
Превръща се той в сълзи сиротни,
бавно пълзящи по моето лице.
Събирах ги в шепа капка по капка
и нарисувах с тях аз своята тъга.
Нарисувах себе си,
нарисувах и тебе,
нарисувах...но пак съм сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калпазанче Todos los derechos reservados
