6 jun 2017, 11:28

Нарисувай ми пак тишина

1K 5 15

Нарисувай ми пак тишина

                                                                                                       На Теб     

Сравних любовта с тишината,

тази, която тихо прегръща.

Сравних любовта със жената,

която в съня ми се връща.

 

Днес съм изпълнен със вяра,

че както преди си щастлива,

че за теб съм и принца, и звяра,

без любовта ми нежна и дива.

 

Сравних те с вятър в нощта,

видях в теб всички съзвездия.

Нарисувай ми пак тишина,

нарисувай любовна импресия!

 

Днес те прегръщам със мисли,

дарявам целувка с мечти,

наум докосвам те с пръсти,

видя ли, до теб съм, почти…

 

Очите сравних със звезди,

кафяви със златни отблясъци.

Всеки поглед оставя следи –

перли в белите пясъци.

 

Днес чувствам те толкова близка,

сякаш само за теб съм роден.

Ще можеш ли, ако поискам,

да бъдеш щастлива без мен?!

 

                                                     05.06.2017 г.                 Велин

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Логиката е само в романите! В реалния живот няма такава. Това момиче е страхотно, но е 19 години по-малка от мен... Аз си си имам невероятна приятелка, която обичам, а никоя друга жена не ми е давала такава наслада, с каквато ме дарява моята Деница!!!
  • Благодаря ти, Силви!
  • Много добро стихотворение!
  • Здравей, Лети! Искам я, искам я, за цял живот! Тя е най-прекрасното създание на света! Но как да поискам това от нея?! Тя заслужава нещо по-страхотно и истинско в своя живот. Единственото, което искам от нея е да бъде щастлива! Аз ти благодаря! Удоволствието беше изцяло мое!
  • Благодаря ти, Влади!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...